Арабските художници влагат усилията си в солидарна работа

„ Искам стаята ми, / която е била задоволително огромна, с цел да побере фантазиите ми, / да не ме задушава. / Не желая да очаквам гибелта под руините. / За следващ път не обичам да очаквам. “

Този настойчив стих е от стихотворение на Хайдар ал-Газали, 19-годишен гражданин на Газа. Неговите думи, както и тези на 22 други, бяха събрани в края на предходната година от египетски културен деятел, който искаше да издигне гласове от анклава.

Ако сте арабин, вашата емисия в обществените медии най-вероятно е безконечен поток от трагични подиуми от Газа; цели региони, унищожени от израелски въздушни удари; замаяни родители, носещи окървавени деца, извадени от развалините; и тела, увити в плащеници, чакащи заравяне.

Военната акция на Израел е умъртвила повече от 25 000 палестинци, съгласно публични лица в Газа – без да се броят изчезналите под руините. Еврейската страна стартира своята атака след водените от Хамас офанзиви от 7 октомври, при които починаха 1200 души, съгласно израелското държавно управление.

В арабския свят изображенията от Газа провокираха яд и задълбочаващо се усещане на интернационален двоен стандарт, който дехуманизира палестинските жертви и прави ужаса от гибелта им търпим.

В отговор художниците стартираха начинания, които са в центъра на жителите на Газа - инсталациите, поезията и музиката се разпространиха, до момента в който създателите търсят способи да изразят взаимност.

В неотдавнашната си галерия Everlasting, Хеба Хелми, египетски художник и калиграф, се опита да изследва „ какво значи да се каже, че 10 000 деца са били убити “.

Тя получи формален лист на деца от Газа, убити при офанзивата на Израел, и изписани техните имена и възраст върху 26 метра бял плат, употребен за покривала. След това Хелми написва фамилните им имена с богато украсена арабска краснопис и драпира тъканта към изложба в Кайро. „ Това са животи, а не цифри “, сподели тя.

Художничката споделя, че планът й е оказал помощ да си показа живота им. „ Намирате се да изброявате, да речем, 20 деца с едно и също фамилно име. Започвате да си ги представяте като братя и сестри или братовчеди, които си играят дружно пред дома си.

Създаването на пространство за гласовете на поетите от Газа е във фокуса на самодейност на Басма ал-Хусеини, шеф на Action for Hope, основана в Бейрут организация с нестопанска цел. Чувстваше, че нещо липсва в отразяването на войната. „ Новините биха споделили, че войната е сред Израел и Хамас или Израел и Газа, само че хората от Газа постоянно отсъстваха. Нямам поради като жертви, а като хора. ”

Хюсеини се свърза с писатели и поети от Газа посредством обществените медии, с цел да събере текстове, написани под бомбардировка. След това тя снима актьори и медийни фигури, които четат творбите - тези клипове бяха оповестени онлайн и в този момент са събрали към 7,8 милиона гледания, съгласно Хюсеини.

Трагични и трогателни, някои от стиховете показват блян за живот, защото в миналото беше. Hind Joudah написа: „ Искам да изпека торта, само че в града няма захар, / Няма усмивки, струящи от лицата на минувачите, / Няма балкони, които гледат към фантазиите. “

Описание на видеоклипа

Кинда Алуш, сирийска актриса, чете стихотворение от поета от Газа Хинд Джуда

В Аман, Бейрут и Кайро публиката препълни залите, с цел да участва на четенето на монолозите от Газа, написани преди повече от десетилетие от деца, оживели след израелската атака през 2009 година против Газа две години откакто Хамас пое едноличния надзор върху територията.

Монолозите разказват освен ужаса от ракетите, падащи върху домовете, само че и ограничавания живот на децата в блокираната територия.

„ Мразя тишината и необикновената устойчивост на хора тук “, написа Амджад Абу Ясин, който беше на 16 години през 2009 година „ Искам цяла Газа да се разсъни на следващия ден, да излезе по улиците и да извика доста мощно: „ Еноууууууууууууууууу!!!! “

Махмуд Балави, 14-годишен през 2009 година, написа: „ Морето е единственото нещо, което ми оказва помощ да бленувам. Когато заставам на брега, мога да си показва Кипър, да пътувам до Париж, да хвърча до Рим. “

В район, където мнозина в този момент претърпяват страданието в Газа като групова рана, някои места, като Зукак в Бейрут спектакъл, са организирали събития като „ сесии с отворен микрофон “, които се концентрират върху войната.

„ Не желаеме да възстановяваме насилието и закононарушенията против жителите на Газа, които виждаме в обществените медии “, споделя Мохамад Хамдан, съартистичен шеф. „ Ние се съпротивляваме посредством просвета и посредством даване на пространство за взаимност и размисъл. “

Описание на видеоклипа

Махмуд Саад, египетски ефирен водещ, чете стихотворение от поета от Газа Хайдар ал-Газали